На 3 юни Православната църква почита паметта на свети Лукилиан, заедно с мъчениците Клавдий, Ипатий, Павел, Дионисий и девицата Павла – християни, приели мъченическа смърт в името на вярата.
От езически жрец до проповедник на Христос
Лукилиан бил дълги години езически жрец по времето на римския император Аврелиан (270–275 г.). В напреднала възраст, осъзнавайки безсилието на езическите богове, той приел Христовото учение и се кръстил. С вдъхновение започнал да проповядва Евангелието, като насочвал и други към новата вяра.
Мъченичеството
Заради разпространението на християнството, Лукилиан бил наклеветен пред местния управител в Никомидия и подложен на жестоки изтезания. След като отказал да се върне към идолопоклонството, претърпял побои, счупени челюсти, обръщане с главата надолу и затвор.
В тъмницата се срещнал с четирима младежи – Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий – също изповядващи Христовата вяра. Заедно били изправени пред съд, хвърлени в горяща пещ, но по чудо огънят бил угасен от проливен дъжд и всички останали невредими. В крайна сметка, били осъдени на смърт – младите мъченици били обезглавени, а Лукилиан – прикован към кръст с пирони.
Мъченица Павла – служение до последния дъх
Девицата Павла, свидетел на страданията на християните, неотлъчно се грижела за тях – носела храна, лекувала рани, погребвала телата на пострадалите за вярата. Служението ѝ продължило и след смъртта на Лукилиан и юношите, докато и самата тя не приела мъченическа смърт.
В деня на тяхната памет, православните християни си спомнят за силата на вярата, за смелостта на онези, които са я отстоявали до край, и за жертвоготовността в името на истината.
*Изображение: Freepik
