По инициатива на Групата на ЕНП и с подкрепата на всички български представители в Европейския парламент, евродепутатът Томас Вайц, който е докладчик по темата, поиска и получи отсрочка за гласуването на годишния доклад относно напредъка на Северна Македония. Гласуването трябваше да се проведе в Комисията по външни работи на ЕП.
В писмо до своите колеги, българските евродепутати изразиха сериозни притеснения относно достоверността на доклада и сигнализираха за редица нередности. Сред тях са подозрения за преждевременно изтичане на вътрешна информация от парламента, включително съдържание на проекта и компромисни текстове, свързани със Скопие. Като конкретен пример бе посочено изявление на северномакедонския премиер Кристиян Мицкоски от 1 юни, в което той заявява, че е запознат с доклада в детайли, преди той дори да бъде окончателно приет. Мицкоски също така споделя, че някои предложения от евродепутати няма да бъдат включени във финалната версия.
Едно от тези предложения, направено от Ивайло Вълчев – докладчик в сянка, настоява при употребата на изразите „македонски език“ и „македонска идентичност“ да се добави уточнението „сегашен“, за да се спазва Европейският компромис от 2022 г. Това предложение е било изпратено само до ограничен кръг – другите докладчици в сянка, съветници по досието и секретариата на комисията, но въпреки това, по-малко от денонощие по-късно македонският премиер вече е знаел за него.
Допълнително тревога буди изказването на Мицкоски, че неговото правителство е съвместно работило с докладчика в продължение на 11 месеца, за да се стигне до благоприятен за тях текст на документа.
„Разкритията, направени преди окончателното приключване на консултациите между докладчиците в сянка, пораждат основателни съмнения за целенасочено и систематично изтичане на информация – или, в още по-лошия случай, пробив в сигурността на ЕП от страна на трети държави. Основният въпрос е дали външни сили са предопределили, редактирали или дори съавторствали критични формулировки в доклад, който би следвало да представя балансирана институционална позиция“, се казва в писмото.
Българските евродепутати настояват не само за отлагане на гласуването в комисията и пленарната зала, но и за започване на вътрешно разследване относно евентуални нарушения на процедурите в ЕП. Те искат да се установи източникът и мащабът на изтеклата информация, както и времето до новото гласуване да се използва за преразглеждане на спорните текстове в доклада.
