През 2001 г. Гърция официално се присъедини към еврозоната. Решението бе широко подкрепено от обществото – според проучванията 83% от гърците приветстваха въвеждането на еврото. Желанието им беше не просто символично – гърците искаха да се чувстват част от обединена Европа и да използват същата валута като германците и французите.
Тогавашното социалистическо правителство на Костас Симитис увери европейските институции, че страната отговаря на критериите за членство, включително ключовото изискване бюджетният дефицит да е под 3% от БВП. Много икономисти предричаха, че с приемането на еврото страната ще постигне икономически подем и ще подобри стандарта на живот.
Но осем години по-късно, през 2009 г., стана ясно, че Гърция е укривала реалните си бюджетни дефицити. Официалните данни разкриха фискален дефицит от 12%, което постави страната на ръба на финансов колапс. Това беляза началото на тежка икономическа криза, която разтърси не само Гърция, но и цялата еврозона.
Основният проблем се криеше в неспособността на гръцката икономика да бъде конкурентоспособна спрямо водещите икономики на Северна Европа в рамките на общия пазар. Въпреки че приемането на еврото осигури на страната достъп до кредити с изключително ниски лихви, това доведе до мащабно и безконтролно харчене. Държавата, банковият сектор и домакинствата започнаха масово да трупат дългове, често без ясна представа как те ще бъдат изплатени.
За разлика от Гърция, Германия има съвсем различна роля в еврозоната. Страната е не само основател на валутния съюз, но и неговата икономическа и политическа опора. Еврото бе въведено първо в безналичен формат в Германия още през 1999 г., а от 2002 г. стана официална валута и в ежедневните разплащания.
Германия е най-голямата икономика в еврозоната, с дял от над 25% в БВП на съюза. Европейската централна банка, базирана във Франкфурт, е под силното влияние на Берлин. Немската финансова философия е категорична – строга фискална дисциплина, нисък дефицит и стабилна инфлация. Германия традиционно се противопоставя на идеята за общ европейски дълг и споделена финансова отговорност между държавите членки.
Историята на Гърция в еврозоната е предупреждение за рисковете от неподготвено влизане в единен валутен съюз, особено когато липсва устойчива икономическа основа и финансова дисциплина. Тя също така подчертава ролята на структурната икономическа сила и управлението на публичните финанси за успеха в рамките на еврозоната.
Изображение: Freepik
