Велико Търново е град, който съчетава величествена история с живи традиции — и една от най-ароматните сред тях е винената. Районът около старата столица е известен с лозарството си още от времето на траките, а днес, след десетилетия на застой, местното винопроизводство преживява своя ренесанс благодарение на малки изби, ново поколение ентусиасти и завръщането към качественото и автентичното.
Корени в историята
Сухиндол, разположен само на 30 минути път от Велико Търново, често е наричан „винената столица“ на България. Още през XIX век местните вина се изнасят за Франция и Австрия, а по времето на социализма районът се прочува с масовото производство на гъмза и мавруд. Днес, макар индустриалното производство да е в миналото, духът на виното не е изгубен.
Новата вълна: бутикови изби и млади винари
През последните 10 години се наблюдава засилен интерес към биологичното и бутиково винопроизводство. Млади предприемачи, често с международен опит, се връщат в региона, за да възродят фамилни лозя или да започнат от нулата. Една от тях е изба Yalovo Winery – разположена в старо училище в село Ялово. Мисията ѝ: естествено вино, минимална намеса, максимален тероар.
Туризъм с вкус и смисъл
С нарастващия интерес към локалния туризъм и автентичните преживявания, виното се превръща в основен елемент от туристическата идентичност на региона. Все повече туристи избират дегустации, винени турове и фестивали. Пример за това е събитието „Фестивал на гъмзата“ в Сухиндол или дегустационните уикенди, които организират избите около Арбанаси и Лясковец.
Град Велико Търново също усеща ефекта — в ресторанти и винени барове вече се залага на местни бутилки, а все по-често се провеждат събития, посветени на виното и гастрономията.
Виното като културна ценност
За хората в региона виното не е просто напитка — то е памет, семейна традиция и символ на плодородие. Много местни семейства все още правят вино у дома, следвайки стари рецепти и ритуали. Има нещо интимно и красиво в това — от грижата за лозето до гордостта с пълната бутилка.
